КАК ДА ОТКРИЕМ ПАРТНЬОР И ДА СЕ ОЖЕНИМ?

•декември 1, 2014 • Вашият коментар

ТРУДНОСТИ ПРИ ВРЪЗКАТА С БОЛЕН ОТ БИПОЛЯРНО РАЗСТРОЙСТВО!

•ноември 26, 2014 • Вашият коментар

Биполярното разстройство или така нареченото манийно-депресивно разстройство засяга 200 милиона човека в цялия свят. Това е сериозно нелечимо психологично заболяване от което са болни 1-2% от популацията на земното кълбо. Биполярните остават на медикаменти до края на живота си.

Браковете и връзките с хора болни от биполярно разстройство са много сложни и голяма част ако не и всичките се разпадат независимо от това дали пациентите са или не са на медикаментозно лечение. Най-трудното за здравия е да разбере каква част от поведението и държанието на биполярния е резултат от болестта му – на страданието от тази болест и каква част на характера на човека, който е болен. Тоест каква част е осъзната като поведение от самия биполярен.

Много от биполярните не на медикаментозно лечение решават да се оженят веднага след като са срещнали партньора си.
Семейство, в което мъжът е болен от биполярно разстройство изпада в ситуация, в която съпругът в маниакална фаза решава да си купи самолет и почти успява застрашавайки напълно семейните финанси и изправяйки близките си пред тотален фалит. След това изчезва и остава в неизвестност около 10 дена. Когато се връща при семейството си не изпитва капка вина за случилото се. Това много обижда и наранява съпругата му.

Много хора, които са били във връзка с болен от биполярно разстройство съобщават, че болният лъже, изневерява и манипулира човека до него. Това се прави, за да може биполярния да постигне целите си независимо какви са те, да предизвика съчувствие или просто,за да бъде оставен на мира.

По-честите изневери при биполярните се дължат на факта, че когато са в мания болните искат да правят много секс. В случай,че брачния им партньор откаже те търсят други партньори. Когато изневерят не се чувстват толкова гузни и не разбират добре колко много са наранили човека до тях. Поради тази причина биват отхвърлени от половинките си.
Ако останете във връзка с биполярен човек не след дълго забелязвате, че много голяма част от тях са или алкохолици или ежедневно злоупотребяват с наркотични вещества и успокоителни. По този начин те успяват донякъде да тушират стреса от това, че остават изолирани и асоциални.

Биполярните не са опасни за останалите хора. Те са по-опасни за себе си, тъй като част от тях се самоубиват когато са в депресия. Заболяването се характеризира със смяна на настроенията. Все едно сте се качили на влакче в лунапарка и сте ту горе ту долу. Когато сте горе сте в еуфория и мания, а когато сте долу сте в апатия и депресия. Болните могат да останат седмици или месеци в едната фаза след което да преминат в другата. Когато са в мания са активни, невъзбудени, щастливи, а когато са в депресия са нещастни, спят с дни и много меланхолични. Промеждутъците са наречени ремисия. За да сме болни от биполярно разстройство трябва най общо казано да попаднем в лудница или отделение за лекуване на психиатрични заболявания след инцидент.

Този инцидент може да е сбиване със съседа ни, каране на автомобила с прекалено висока скорост или да е свързан с безразборна смяна на сексуални партньори като в същото време не се чувстваме сексуално задоволени. Именно тази фаза на мания е индикатора за това, че сме болни от биполярно разстройство. Но за да сме болни трябва да останем в нея повече от седмица.

По време на мания не можем да спим, трудно се концентрираме, имаме прекалено много мисли, които светкавично преминават през главата ни. Захващаме се със сто неща едновременно, но не свършваме нито едно от тях. Мислим си, че сме страхотни художници, писатели и поети и творим.
След манията идва момента на излекуването. Тогава изпадаме в депресия. Спим прекалено много. Не можем да станем от леглото. Или обратното – трудно заспиваме. Губим апетит, отслабваме. Нямаме интерес към нищо. Трудно се концентрираме.

Тук трябва да отбележим, че хора които дълго време са останали в депресия накрая развиват би полярно разстройство. Защо става така? Защото по-горе описахме биполярно разстройство първа степен.
Другата форма на биполярно разстройство така нареченото биполярно разстройство от втора степен, което е малко по-различно. Пациентите не достигат до мания, а само по лека форма на възбуда, еуфория и следователно после не изпадат в тежка депресия. Изпадат в по-лека форма на депресия, която обаче продължава по-дълго време – понякога с години. Тъй като тези пациенти нямат маниакален инцидент – не карат бързо, не се сбиват със съседа си, а просто страдат хронично от депресия, те не могат да бъдат толкова лесно диагностицирани и не знаят, че са болни. Докато един ден просто спрат да стават от леглото в продължение на 3 седмици и губят интерес към всичко и всички и тогава попадат в психиатрична клиника.

Алкохолизмът според някои психолози е леката форма на биполярното разстройство.

Засега няма точни доказателства кое и как причинява биполярното разстройство, но лекарите са единодушни, че генетичната информация играе голяма роля. Някъде в рода е имало някоя баба, дядо, чичо, вуйчо, които са се самоубили например след тежка депресия или са били алкохолици. Разбира се не е задължително след като има такъв инцидент в рода да се разболеем от би полярно разстройство, но вече сме изложени на риск.

Така например ако единия от еднояйчните близнаци вече е болен вероятността и другия да се разболее дори да не живеят заедно, а да са в различни семейства е вече над 70%. Рискът за детето да се разболее от биполярно разстройство, ако единия от родителите е биполярен е 10-15%. Ако и двамата са болни е 50%, но разбира се не е задължително. Средата също играе важна роля. Има хора, които не са имали психологични заболявания в рода си и са се разболели, но тези случаи са по-редки.

Интересното е да се отбележи, че ако единия от родителите страда от биполярно разстройство детето може да развие биполярно разстройство или депресия, но не може да развие шизофрения например. Ако обаче единия от родителите страда от шизофрения то детето му може да развие всичко или шизофрения или депресия или следователно биполярно разстройство.

Генетичната информация за биполярно разстройство се пренася през родовете. Така например ако единия от родителите е болен може детето му да не се разболели, но например единия от внуците да страда от подобно заболяване.

БИПОЛЯРНО РАЗСТРОЙСТВО

•ноември 26, 2014 • Вашият коментар

КАК ДА СПАСИМ ВРЪЗКАТА СИ (ДА СПРЕМ ДА СЕ КАРАМЕ)

•февруари 4, 2014 • Вашият коментар

КОЛКО СКОРО ДА ПРАВИМ СЕКС С МЪЖА С КОГОТО ИЗЛИЗАМЕ?

•януари 26, 2014 • има 1 коментар

Статистиката подсказва, че колкото по-млада е една жена толкова по-малко склонна е да прави секс на първа среща. С възрастта жените по-бързо се впускат в забавления. 30% от жените на и около 40 години правят секс още първия път когато се видят с един мъж. Причините за това са различни – защото знаят какво искат, много повече им се прави секс или просто се разнообразяват от семейния живот. Едва 17% от жените на 20 години са склонни да си легнат още първия път, а при 30 годишните този процент нараства до 28%.

И все пак ако не става въпрос за секс, а за желанието да имаме връзка много е важно да разберем кога трябва да правим секс с мъжа с когото излизаме, за да не бъдем използвани и захвърлени? Може би има знаци, които трябва да ни подскажат дали този мъж се интересува от нас само сексуално или има по-сериозни намерения.

ПЪРВОНАЧАЛНАТА ПРЕЦЕНКА.
За да има сериозни намерения един мъж най-малкото трябва да е първо емоционално свободен – да не мисли още за бившата си връзка. Добре е да поразпитате за миналото му. Ако все още не е изяснил отношенията си с неговата екс половинка това определено не е никак добър знак за вас. Когато категорично не желае да говори за това или прекалено много се задълбочава в разговори за нея знайте, че нямате много добра перспектива с него.

Второто нещо е да видите неговото поведение към другите жени в живота му – майка му, сестра му, сервитьорката в бара…Ако е негативен към тях и подхожда с неуважение най-вероятно това ще е отношението му към вас на по-късен етап когато и ако връзката ви се задълбочи.

И третото нещо е до каква степен той е ПОСТОЯНЕН. Тоест до каква степен думите му са подплатени с действия. Ключът тук е неговото ПОСТОЯНСТВО. Добре е да го наблюдавате. Хората са доста предвидими в поведението си. Ако лъже колегите си и приятелите си, най-вероятно ще лъже и вас. Имайте в предвид това.

РЕШАВАТЕ, ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА!
Нека си представим, че сте много силно привлечени от него. Между вас има невероятна химия – нещо магнетично, неописуемо, влудяващо…Но въпреки това искате той да ви уважава,а не да преспи с вас няколко пъти и да ви захвърли като спре дори да ви се обажда.

И тук възниква колебанието – кога да прaвим секс с мъжа когото харесваме?

Можете да го направите в момента, в който той се съгласи да ви подпише договор. Договорът е това, което се изисква от мъжа, за да бъде с вас -не на материално, а на емоционално ниво преди вие да спите с него. Трябва да не забравяте, че мозъка на мъжа е напълно различен от женския мозък. Частта, която отговаря за секса е на абсолютно обратния полюс от мястото, където се намира неговия емоционален център. Ако да кажем в лявата половина на мозъка е секса и това е едно много голямо пространство, то в дясната от другата страна в най-мъничкия и отдалечен ъгъл е неговата емоционална зона. И не си мислете, че тези две части са свързани помежду си. Нищо подобно – нямат никаква връзка. Сексът и любовта са две различни неща за мъжа.

Това, че той иска да си спи с вас не значи, че иска да се обвърже сериозно или да има някакви трайни взаимоотношения. В женския мозък емоционалната част е свързана със сексуалната. В допълнение на това емоционалното звено е 8 пъти по-голямо от това на мъжа. Затова за една жена е много по-лесно да определи как се чувства и какво точно иска в едни взаимоотнощения в сравнение с мъжката половина от човечеството.

Важно е да ви подпише „договора“. Ако мъжа се съгласи на условията, които му поставяте и покаже с поведението си за определен период от време, че стои зад думите си едва тогава може да правите секс с него. Договорът за различните хора е много различен. За едни това ще бъде да се опознаете много добре на интелектуално и емоционално ниво преди да влезете в сексуални взаимоотношения. За други дами това ще е да обяснят на половинката си, че не търсят забавлението и удоволствието от секса, а искат да имат сериозна връзка и ще накарат мъжа „да чака“.

Не трябва обаче да се забравя, че мъжът най-вероятно ще ви излъже като ви каже това, което искате да чуете, за да се вмъкне в леглото ви. Затова е важно да видите поведението му. Много е вероятно ако изчакате до 6 – тата среща мъжът, който наистина ви харесва да продължи да се вижда с вас и след това – без да е получил секс. Ако обаче иска само секс той ще изгуби търпение и след около 4 –тата среща ще започне да се оттегля. Добра политика е да не правите секс с него за определен период от време и да кажете вашите желания гласно. Хубаво е да проведете този разговор преди да се съблечете голи.

За мъжа е много важно да разбере от какво се нуждае една жена. Когато тя го заяви открито това тотално променя всичко, защото той веднага започва да мисли как по-бързо да й го предостави. Когато жената казва нуждите си това е сигнал за мъжа, че тя му гласува доверие. Той се чувства силен и способен.

Ето защо отговора на въпроса КОГА ДА ПРЕСПИТЕ С НЕГО е КОГАТО ТОЙ ВИ ПОДПИШЕ ДОГОВОРА – от какво се нуждаете, какъв статус искате да има вашата връзка….и всичко това да бъде проговорено преди да правите секс.

По време на секс в умовете ни се отделят големи нива на окситоцин – това е е хормона, който ни свързва с партньора – така наречения „хормон на прегръдката“. Той се открива в майчината кърма като целта му е да ни „скача“ с партньора. По време на секс окситоцина се отделя в големи количества и ни кара да се привързваме. Ако сте от тези жени, които след като правят секс се влюбват дори в неподходящи партньори трябва много да внимавате.

СЕКСУАЛНОСТ И РАЗСТРОЙСТВА НА СЕКСУАЛНОСТТА (съкратен вариант)

•януари 12, 2014 • Вашият коментар

Любопитството към секса датира от най-древни времена. Първите подробни записки за сексуалността се коренят в Древния Египет, където египтяните са вярвали, че техния бог Атум е създал вселената докато е маструбирал. Затова фараоните най-церемониално са маструбирали публично на брега на Нил отдавайки на създателя си най-дълбока почит.

Освен в Египет сексуалността присъства като позитивен елемент и в библията и по конкретно в Стария Завет. Там в Соломоновите песни на песните(3 та глава) ще видим, че сексуалността е от голямо значение и не е нещо от което хората би трябвало да се срамуват. “През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих. Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града. По улиците и по площадите , ще търся онзи когото обича душата ми.“

В юдеизма соломоновите песни са на почит и отразяват радостта от секса запечатан в библията. А за секса трябват двама затова освен Господ Бог евреите почитат Мисис Бог. Нейното име е Ашура и тя е нежната половинката на господа изобразявана като глинена статуйка с голям бюст символ на нейната плодовитост. Много бързо обаче е отхвърлена и изтрита от историите след като през 650-та година преди хистра сирийската империя слага ръка на целия изток и изхвърля чуждоезичните богове.

По това време се счита, че най-вероятно е написан и Новия Завет – книгата „Битие“, където жената вече не е изобразявана като създателка на живота, а по-скоро като разрушителка на мъжа – личност, която сее смърт и проблеми. Ева откъсва ябълката и я подава на Адам след което и двамата са изгонени от райската градина. Мъжът е на почит – той е по-добрия от двамата и започва период в който мъжете изпълват живота с битки и войни и създават непрекъснато герои.

С появата на Новия Завет християнството тотално променя разбирането на хората за сексуалността Идеята за нуждата от свещеник, който да пречисти греховете ни и наложеното разбиране, че сме грешни не е съществувало докато християнството не се оформя като религия. Около 4 век след христа то започва да контролира нашата сексуалност. Сексът става нещото, което ни разделя от бога и затова се заклеймява от църквата. И тъй като жените са считани за изкушителки, християнството поставя жената на заден план като не й придава никаква важност.

Интересно е да се отбележи, че позицията на жената в европейското обществото се е подобрила благодарения на исляма по времето на византийската империя, която завладява арабския свят и част от южна европа. Това може да звучи малко шокиращо имайки в предвид стериотипа и нашето разбиране, че исляма не дава никаква свобода на жените. Това не е точно така особено през 12 век. Мюсюлманите вярват, че жените трябва да остават скрити, но едновременно с това почитани. А почитанието към жената със сигурност не е влизало в плановете на църквата през средните векове.

И въпреки някои случайни и индивидуални опити за подобряване образа на слабия пол, жената остава дискриминирана, а човешката сексуланост подтискана до появата на Зигмунд Фройд, който мрази хрстиянската традиция и моралност. Той е бащата на модерната сексуална революция. За времето си е изключително известна личност – винаги изпълнен с енергия и много продуктивен отчасти заради кокаиновата си зависимост. В наши дни когато споменем думата сексуалност най-често правената асоциация е с Фройд.

През 1912 година Фройд публикува „Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта“. В този труд той дава обяснение защо толкова много мъже могат да бъдат потентни, но само ако доминират и унизяват жените по време на секс. През епохата на Фройд много джентълмени въобще не са способни да правят секс със съпругите си. Те ограничават контактите си с тях до разговори и целувки, а се разтоварват сексуално чрез услугите на проститутки. Обяснението, което дава психоанализата е следното: първите жени, които малкото момче обича са майката или сестрата. Тъй като телесната близост с тях е забранена, когато момчето пораства, то всеки път, изпитвайки любов към някоя жена се сеща за любовта си към майка си и сестра си както и за анти-кръвосмешителна забрана и заради това не може да бъде потентен и да прави секс с любимото момиче, защото прави асоциация с първообраза на двете женски фигури в детството си. Вместо това той има нужда от сексуален обект, който да е безличен и с когото да се съвокуплява.

Друг принос в разбирането на сексуалното поведение на хората от Фройд, е фетишизмът („Фетишизъм“, 1927). Механизмът на фетишизма е следния: малкото момче първоначално смята, че всички са устроени като него и следователно имат пенис. Когато открива, че момичетата и жените нямат такъв то решава, че това е в резултат на някакво наказание наложено върху тях. Т.е. жените нямат пениси, защото са наказани. И ако той — малкото момче — не внимава, също ще бъде наказан и ще му бъде махнат пениса. Може би затова мъжете цял живот са длъжни да доказват на света отново и отново, че не са жени, т.е. че имат пенис, че не са наказани и се справят добре.

Заради тези широко разпространени психически явления, жените използват пенисни символи, с които искат да излъжат подсъзнанието на мъжете, че всъщност всички имат пениси и никой не е заплашен. Такива символи на пениси са токчетата, дългите лакирани нокти, показване на оголени крака и много други. Всичко това се случва в подсъзнаваното. Атрибутът, който възбужда съответния мъж — например предизвикателни ботуши, добри крака или порнографски токчета; или жена, държаща фантастичен автомат, меч или трион това всичко са пенисни символи – „фетишите“ от които мъжът има нужда, за да изчезне неговия подсъзнателен страх от загуба на своя пенис и да се появи „привличане“ към съответната жена.

И докато изследванията на Фройд не са били клинично доказани, голямо значение за сексуалността и нейното разбиране и развитие са наблюденията, които правят Masters and Johnson’s през 1970 година. В своята работа те изследват оргазма по време на секс. В течение на работата си те стигат до извода, че всички проблеми в двойката могат да бъдат оправени с помощта на правенето на още повече секс. В процеса на наблюденията си учените разработват четири степенен модел на психологически отговор на сексуалните стимулации (Johnson & Masters, 1966) или фази през които преминава жената по време на секс – това са фазата на вълнение, плато фазата, оргазмената фаза и последната е фазата на освобождаване.

Всичко стартира през 50-60 те години когато Вирджиния Джонсън била приета за асистентка в медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис., Тя уж трябвало да работи в клиниката по плодовитост, където бездетни двойки били лекувани от доктор Уилям Мастърс. Съвсем скоро на Джонсън й станало ясно, че в клиниката се извършват някакви доста особени странични дейности. Чувала безсрамни клюки и виждала оскъдно облечени двойки да се изнизват по коридорите.Един ден не се сдържала, отворила „забранените“ врати и видяла легло, на което мъж и жена правели секс. Телата им били покрити с електроди, а главите им – с хартиени пликове.Така Вирджиния Джонсън се изправила пред тайната на д-р Мастърс. Той бил запленен по научната страна на секса – и по-конкретно, по процесите в човешкото тяло по време на секс.

До този момент темата била абсолютно табу. Например в библиотеката на Вашингтонския университет имало само една книга за секса и щом Мастърс я поискал, библиотекарят отказал да му я даде. Мастърс стартирал изучаването на сексуалното удоволсвтие, наблюдавайки проститутки в Сейнт Луис – надничал през шпионките и пролуките в бордеите, докато те обслужвали своите клиенти, засичал времетраенето на половия акт и си водел бележки. Въпреки трудностите, Мастърс не се отказал и постепенно си намерил доброволци, които да правят секс в клиниката му, за да може да ги изучава подробно.

Нещата за него обаче потръгнали едва с пристигането на Вирджиния Джонсън. С общи усилия двамата създали специален пенис с миниатюрна камера в него, когото кръстили Одисей. Трудностите обаче следвали една след друга. Електродите постоянно падали от телата на партньорите, а веднъж Одисей ударил в окото един от съблюдаващите асистенти. Джонсън пък заварила един от доброволците в тотално физическо и психическо изтощение, след като се оказало, че той правил секс в продължение на 36 часа с две различни жени.

Въпреки всички тези препятствия те успели да коментират някои от най-честите дисфункции:

Намалено полово влечение
За подобно разстройство говорим, когато човек не мечтае, не си представя как прави полов акт тоест отсъстват фантазиите както и желанието за секс. За да може това състояние да бъде определено като разстройство трябва човек да не отговаря на нито един от сексуалните стимули – нито от външната среда нито от страната на партньора си. Това състояние може да стартира след период на нормално сексуално функциониране или пък да се установи, че човекът винаги е имал ниско или никакво сексуално желание.Причинте могат да варират, но като цяло включват намаляване на производството на нормални количества естроген при жените или намаляване на производството на тестесторон и при мъжете и при жените. Други причини могат да бъдат остаряването, умората, бремеността, взимането на лекарства или развитието на някакво психчно състояние като депресия и тревожност.

В едно изследване, което засяга намаленото сексуално желание при Норвежките двойки учените установяват, че мъжете и жените преживяват сексуалното желание по различни начини (Oliver & Hyde, 1993) като жените наблягат на емоционалните акспекти от сексуалността много по-силно отколкото мъжете. Освен това женската половина на човечеството е по-малко склонна да прави секс без да се обвърже по някакъв начин с партньора си. В допълнение на това жените се фокусират върху качеството на връзката в която се прави секс докато мъжете търсят удоволствието в много по-голяма степен.

Истината обаче е,че любовта се развива до степен до която се е развила интимността или до там до където партньора е подготвен да покаже загриженост и да покаже,че се нуждае от другия тоест да бъде уязвим в лицето на своя партньор. Това прави междуличностовата комуникация за нашите собствени нужди и желания от витално значение за самата връзка и следователно за сексуалното ни желание.

Ако трябва да се фокусираме върху индивидуалните фактори важно е да се отбележи, че негативните мисли предизвикват дисфункции, ако се появяват прекалено често или ако са подсъзнателно иницирани, нежелани и трудни за контрол. Честите негативни мисли за самите нас могат да бъдат дисфункционални.По този начин хората, които по-често мислят негативно за себе са по-изложени на риск да развият сексуални проблеми.

Учените също така са изследвали флуктуациите на сексулното желание за по-продължителен период от време при женените двойки. Те са устновили доста вариации в похотливите модели. Сексуалното желание се влияе от близостта и съществуването на екилибриум на силите в двойката. Прекалената натовареност и умората са едни от основните фактори за намалено сксуално желание. За двойки в които и двамата работят от съществена важност е домашните задължения да са разпределени равномерно, за да може те да имат активен сексуален живот.

Отказ от полов акт – нарушения на възбудата
Друга сексуална дисфункция е лице, което изпитва отвращение от полови контакти, което упорито избягва целувки и докосвания и вероятно има сексуално разстройство. Това са хората, изпитващи тревожност, страх и непоносимост към секса. Причината може да се крие в преживяно насилие или злоупотреби от сексуален характер към въпросния човек. Не е изключено тези хора да получават и панически атаки по време на сексуален контакт. Като цяло отвращението е регулираща емоция, която ни мотивира да избягваме болестите и намалява възможността от паразитно, бактериално и вирусно заразяване с инфекции. Има няколко причини за отвращение по време на сексуален акт:

Стрес
Повишените нива на стрес, които подтискат функционирането на имуната система могат да бъдат директно асоциирани с появата на отвращение. Стресът увеличава податливостта ни към различни болести както при животните така и при хората. Това е вярно за всички видове стресови фактори от финансови до такива свързани с трудности при взаимоотношенията с партньора или пртньорката ни и за някои болести (например настинки, херпеси и мононуклеоза.) Така тази хипотеза ни изправя пред предположението че индивидуалните стресови нива отслабват имуната ни система и затова тялото ни реагира с отвращение като по този начин заради крехкото ни състояние ни предпазва от влизане в контакт, което е един вид излагане на риск и съответно на болести.

Пол
Изследванията показват много големи сексуални разлики в усещането за отвращение: жените имат по-високи нива на отвращение отколкото мъжете. Едно обяснение за тези различия е, че жените прекарват повече време с поколението отколкото мъжете. Това означава, че женската половина от човечество е изложена на по-голям риск да пренесе различни видове заболяваня на поколението затова и нивата на отвращение са по-високи.

Недостатъчно овлажняване по време на полов акт
Следващата сексуална дисфункция е неспособността на дадена жена да получи достатъчно овлажняване по време на половия акт. Половият акт обикновено се съпровожда с болка и неприятно усещане. Сухотата на влагалището може да се дължи на хормонални промени, които са породени от менопаузата, бременост или кърмене. Не е съвсем ясно кое предизвиква сухотата на влагалището, но една сексуална травма като изнасилване например може да изиграе важна роля в това сексуално разстройство.

Еректилна дисфункция
За този проблем говорим, когато един мъж не може да поддържа достатъчна ерекция по време на полов акт, така че неговата партньорка да получи необходимото стимулиране. Обикновено много бързо след започването на акта ерекцията спада и той не може да бъде продължен.В повечето случаи причината се корени в качеството на връзката и може да отмине след като се изгладят определени проблеми. Понякога поблема е личен – особено в случаите, когато мъжът има съмнения в своите качества. Еректилната дисфункция при младите мъже е на психологическа основа. Физиологичните причини могат да са диабет, някакво сърдечно съдово заболяване, което просто намалява потока на кръв към пениса, но това е напълно лечимо. В съединените щати около 30 милиона мъже страдат от ериктилна дисфункция.

Няколко изследвания показват връзката между еректилната дисфункция и сърдечно съдовите заболявания. Тъй като размера на пенисната артерия е по-малък в савнение с коронарните артерии същото ниво на ендотелна дисфункция причинява намаляването на постъпването на голямо количество кръв в еректилните тъкни както и в короналните артерии. Следователно еректилната дисфункция може да бъде индикатор на систематична ендотелна дисфункция и да покаже наличието на сърдечно-съдово заболяване.

Един нов метод за третирането на еректилната дисифункция описна в научната статия Erectile dysfunction shock wave therapy. A new modality in the management of erectile dysfunction: Does it improve the outcome? е терапията с шокови вълни. Той все още не се прилага широко, но има много други приложения в различни свери на медицината. В това изследвания взимат участие 60 мъже на средна възраст с артериогенни еректилни дисфункции (средна продължителност 2 години). Изследването продължава 6 месеца и показва увеличаването на продължителността на ерекцията както и на регидността на пениса.

Предварителна еякулация
Предварителната еякулация се осъществява преди партньора да е получил оргазъм или преди да е минало достатъчно време, за да се стигне до там. Няма параметри за времето за което трябва да продължава един полов акт, но когато става въпрос за предвартелна еукулация – това е прекъсването на половия акт под 2 минути от вкарването на пениса установено от Masters и Johnsons. Обикновено се счита, че причината за предварителната еукулация е невробиологическа.

Трябва да се отбележи, че според статистиката самия полов акт продължава средно аритметично около 5 минути и 4 секунди като вземем в предвид, че под 50% от двойките имат по-кратък полов акт. Важно е да се знае, че 90% от жените не получават оргазъм от самия полов акт, така, че е добре да се наблегне на любовната игра и прелюдията преди нея. Добре е партньорката да бъде доведена до оргазъм още преди акта. И все пак за да се справим с проблема на предварителната еукулация ако той персистира можем да се опитаме:

-Да използваме специален антистатичен крем, който ще забави еукулацията.
-Да ползваме презерватаиви, които по принцип намаляват чувствителността.
-Да използваме така наречения стискащ метод. По време на тласъците можем да стегнем седалищните мускули и срамноопашния мускул. Това притъпява сигналите от нервните окончания по пениса и насочва вниманието другаде.
-Само за миг можете да си помислите за плановете за следващия ден, за работата или за нещо друго.Това ще ви разсея.
-Щом усетите, че оргазмът наближава, и двамата спрете и останете за малко в покой. Това ще продължи акта и може да се повтаря по няколко пъти. Най-разпространеният начин за избягване на преждевременната еякулация е методът на притискането. Упражнението се състои в следното: партньорката нежно мастурбира мъжа и точно когато той й даде сигнал, че е пред оргазъм, тя внимателно стисва пениса между палеца и двата си противоположни пръста точно под главичката. След пет секунди пръстите й се отпускат и процедурата може да се повтаря многократно, още повече, че е крайно ефективна. По време на акта мъжът може и сам да стисне пениса си, стига да е в състояние да контролира собствените си сигнали за наближаващ оргазъм и да има време да реагира. След преждевременна еякулация добре е двамата партньори да изчакат един час и да опитат отново.

По принцип мъже, които имат ефективен сексуален живот не еукалират предварително. Тези, които по рядко правят секс по-бързо свършват. Освен това колкото по-мад е човек и колкото по-здрав е толкова по-бързо свършва. По-възрастните господа свършват по-бавно така, че с течение на времето това се нормализира.

Проблеми с оргазма при жената или оргазмено разстройство
За оргазмено разстройство говорим, когато е на лице липса или пълно отсъствие на оргазъм. Причините за това са различни. Голяма част от жените споделят, че не са получавали никога оргазъм – около 80%. 30 на сто нямат нищо против това. Останалите жени обаче искат да получат оргазъм. Лошото е, че не знаем как да си доставяме удоволствие един на друг. 43% от жените не изпитват оргазъм по време на самия полов акт затова любовната игра и ролята на мъжа в нея е от голямо значение. Статистическите данни показват, че до оргазъм достигат партньори, които са в дълга връзка, а не когато става въпрос за секс за една вечер.

Изследователите констатират, че липсата на оргазъм се дължи на проблеми, които имаме с вида на тялото си, проблеми във връзката или в случай, че сме преживяли сексуално насилие. Рекламите показват перфектни тела и ни карат да се срамуваме от своите. От друга страна фармацефтичните компании непрекъснато изсмислят болести, за да продават продукцията си.

Оргазмено разстройство при мъжете
Тук говорим за разстройство ,когато един мъж не може да получи оргазъм. Причината може да се корени в продължителна мастурбация и липса на реален контакт с жена. И при новите стимули, при нов контакт с жена, той може да изпита този проблем.

Диспареуния
Това е сексуално разстройство, което се характеризира с болка по време на половия акт. И двата пола могат да изпитват това разстройство, но то е по-често срещано при жените. Диспареунията може да има хроничен характер

В психологията освен сексуалните дисфункции говорeйки за сексуалността трябва да отбележим и комплексите, които са свързани с нея. Ето и едни от най-популярните от тях:

Madonna–whore complex или комплексът на мадоната и курвата е свързан с невъзможността да се поддържа сексуална възбуда в нормална любовна връзка. Този комплекс за първи път е идентифициран от Зигмонд Фройд като при него мъжете виждат жените или като светици или като курви. Мъжете с такъв комплекс имат нужда от пропаднал сексуален партньор (курвата) и не могат да желаят сексуално уважаван партньор (Мадоната) на когото се възхищават и когото боготворят. Фройд е написал: „Където тези мъже обичат там те нямат сексуално влечение и където имат сексуалано влечение те не обичат.

Комплексът Дон Жуан идва от непрекъсната персонална фрустрация, която се появява при интимни връзки с жени. Тъжна любовна история, разбитото сърце и сексуален травматичен опит може да стоят в основите на този мъжки комплекс. Сложните проявления варират в различните случаи, но общите аспекти са както следва:
– Психологическото възприятие на жената като източник на удоволствие – тя трябва задължително да задоволи мъжа;
– Невежество отностно жените;
– Повърхностен подход и отношение към жените без изключение;
– Tенденцията да се сменят интимните партньори много често като не се фокусираме върху никой основно;
– Драматизирането на връзките с жени например тръгваме си без да кажем довиждане и т.н;
– Навика да се живее за сметка на жената;
– Невъзможността истински да се обича жената и да се построи дългосрочна и стабилна връзка с нея.

За съжаление, този тип хора не са способни да създадат семейство.

Комплекс за малоценност
Този тип комплекс се причинява когато човек потиска едно усещане заради определени социални правила или заради самото общество. Човек изпитва малоценност, защото не е като другите. Заради дълбоките си психологически корени този комплекс може да бъде видим или да остане скрит. Общите му белези са описани по-долу:
• Невнимателно и недобро отношение към себе си;
• Необосновано ограничение към самия себе си, което в тежки случаи може да се превърне в лишения и самоизмъчване;
• Омаловажаване на собствените ни нужди или говоренето с неуважение за самите нас;
• Tрудността при изразяването на гледната ни точка или невъзможност да формулираме собствените си желания;
• Tенденция към мазохизъм.
Комплексът има нужда от намесата на специалист психолог.

Комплекс свързан с подтискането на сексуалността
В повечето от случите в основата на този комплекс лежи подтиснато либидо, което води до фригидност прикрита под формата на липса на сексуален интерес.
Избягването на интимни връзки;
Неестествена заинтересованост към отсрещния пол;
Категоричното нежелание да се осведомим по някои сексуални материи;
Параноичното избягване на сексуалните връзки;
Този комплекс е свързан с подтискането на сексуалната енергия, което може да доведе до много сериозни последствия в интимните отношения.

ФУНКЦИИ НА НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ

•януари 6, 2014 • Вашият коментар

„Пазете се от хора, чийто стомаси не помръдват докато се смеят“ – китайска поговорка.

Информацията, която не идва чрез речта или в писмена форма може да бъде определена като невербална, следователно хората могат да получават и съответно да изпращат послания без да говорят и пишат. Нашите усещания, зрение, слух, докосване, вкус, обоняние,изражение на лицето, поза, жестове и интуиция са основните източници на невербални съобщения. (Calero 1) Функцията на невербалната комуникация е да изпраща сигнали които подсилват, заместват или противоречат на вербалната. Невербалната комуникация също още служи, за да влияе на другите и да регулира разговорния поток. Значението на този вид комуникация е огромно и се изследва от учените, за да бъде използвано в бизнеса, науката,политиката, изкуството и в много други сфери както и за да подобрява комуникацията между половете. В зависимост от вида на емоция, която изпращаме ние използваме съответния невербален канал за нейното предаване.

Живеем в свят в който това, което казваме е от съществено значение. Но дали думите са толкова важни за добрата комуникация и посланието, което искаме да отправим? Последните проучвания показват, че това което казваме има отражение само в 7%, останалото е как го казваме /тона на гласа/ и езика на тялото ни /позата,жестовете,изражението на лицето/.(“Secrets of body language”). Следователно голяма част от комуникацията е невербална и остава скрита за нас, но въпреки това ние я разчитаме. 55% от нея идва от езика на тялото ни, а 38% от тона и скоростта с която изговаряме думите. („Your body language shape who you are”) Само една малка е това което изговаряме – по малко от 10%.

1/10 от секундата е необходима, за да си съставим мнение за някого-толкова малко. (http://www.wikipedia.org/) Според един от изследователите на невербалната комуникация Argyle (1970) езикът и думите се използват за съобщаването на информация отностно някакво явление, което е извън говорещия докато невербалната комуникация служи, за това да се установи и да се поддържа връзка. Счита се за много по-учтиво да се комуникира послание невербално отколкото вербално, за да може по този начин да се избегнат евентуални срамни ситуации. Според изследване на Аrgyle (1988) невербална комуникация има 5 основни функции:

• Да изразява емоции
• Да покаже междуличностни отношения
• Да допълва речта в менажирането на взаимоотношенията между говорещия и слушащия
• Да подпомогне представянето ни
• За ритуали (поздравления)

По отношение на изразяването можем да кажем, че хората показват близост със серии от невербални действия, които са така наречените „незабавни поведения“. Това са усмивката, докосването, отворената позиция на тялото, контакта с очите. (http://www.wikipedia.org/)

За да можем напълно да разберем значението на вербалните послания, трябва да разбираме невербалните, които ги придружават или се появяват в тяхно отсъствие. (http://www.sagepub.com/ )

В тази връзка можем да променим значението на думите си с намигване, определено изражение на лицето, с тона на гласа си, с движение на тялото, с използването на пространството около нас или с докосване. Например:

1. Момченцето се крие зад майка си, казвайки: „Не ме е страх от кучета.“ В този случай имаме противоречащо послание.
2. Жената казва на мъжа си: „Обичам те!“ докато го прегръща и целува. Тук вербалното послание е подсилено с невербални сигнали.
3. Учителят, който пита: „Имате ли някакви въпроси?“ и не спира, за да изчака, а направо преминава към следващата точка. Така се регулира потока.
4. Дете, чиито очи са наведени с вдигнати нагоре рамене: „Съжалявам, че счупих вазата.“ В този случай имаме допълването на вербалната с невербална комуникация.
5. Супервайзорът, който когато е попитан за някакъв въпрос от работника се навежда с ръка зад ухото. Това е заместващо вербалната комуникация послание.

Всяко едно от тези послания съдържа в себе си скрито невербално съобщение. Докато думите са изключтелно подходящи, за да предизвикат мисли или идеи, невербалната комуникация дават информация за свързаните материи като харесване, респект и социален контрол. (http://www.sagepub)

Основните функции на невербалната комуникация са 5 – да противоречат на вербалната, да я подчертават, да я регулират, допълват или заместват.

Функции Примери

Противоречащи – Лицето ти добива гримаса. Очите ти се присвиват, а веждите се сбръчкват. В допълнение на това казваш: „Не, аз не съм разстроен“ Така изпращаш двойно/смесено послание.

Подчертаващи – Размахваш пръст укорително и повишаваш тон: „Това е твоя грешка, не моя!“

Регулиращи – След като обясните позицията си по даден въпрос се изправяте, понижавате тона на гласа си като казвате: „И именно заради това аз се чувствам по този начин.“ Думите ви заедно с последващата тишина дават индикация, че някой друг вече може да коментира. Вашето поведение е отражение на това, което казвате.

Допълващи – Главата е наклонена като тялото ви е в отпусната поза докато вашият шеф ви обяснява колко е доволен от представянето ви напоследък. Невербалните ви сигнали подчертават връзката, която имате с шефа си; те помагат и да изпратите правилното послание към него/нея.

Заместващи – Попадаш на приятел, който пита: „Как е новата работа?“, а ти завърташ очи и с невербално послание казаш това, което имаш да кажеш.

1. Невербалните послания могат да влязат в противоречие с думите ни когато между това, което казваме и онова което вършим има разлика. Представете си човек, който казва: „Дръж ме!“ и едновременно с това се оттдръпва, за да не бъде хванат. Всяко едно от тези вербални съобщения е отменено заради източника на невербална комуникация. Имаме двойно послание – думите казват едно, а невербалната комуникация нещо различно.

2. Невербалните послания могат да подсилят и подчертаят това което казваме. Например когато повишаваме или понижаваме тона на гласа си, намаляваме или увеличаваме скоростта на говорене и по този начин поставяме ударение на някои думи. Така с невербалната си комуникация увеличаваме силата на посланието, което искаме да направим.

3. Невербалната комуникация може да регулира или контролира междуличностовите отношения. Като използваме невербалната комуникация ние установяваме реда и правилата – кой и кога ще говори. Правейки контакт с очите, използвайки определени жестове и тон на гласа ние контролираме кой е наред след нас и така дирижираме потока на вербалната комуникация. Регулационните умения на другите въздействат на нашата преценка за тях. Ако имаме чувството, че говорейки на Ели говорим все едно на стената това може да се дължи на факта, че не получаваме нужното внимание от нея.

4. Невербалните съобщения могат да допълнят думите ни. С ключовете и палтото в ръката си казваш: „Ще тръвам след малко!“

5. Невербалните съобщения могат изцяло да заместят думите. Например ако питаш някой какви са му плановете за тази вечер той/тя могат да вдигнат рамене, с което става ясно, че човека все още не е наясно.

Невербалната комуникация е предимно рационална. Ние показаме харесване, привличане, яд и уважение невербално. Например обикновено гледаме лицето, за да разберем емоционалното състояние на човека срещу нас. Гледаме към устата, за да преценим влиянието си. Поглеждаме към очите, за да проверим компетентността си. Правим преценка за това доколко сме близки с един човек като разчитаме посланието, което той или тя ни отправят със стойката и жестовете си. Слушаме гласа на човека, за да коригираме самочувствието си. (http://www.sagepub.com)

Изследванията на невербалната комуникация и изследването на човешкото поведение стартират още от 1872 година. Тогава в своята книга „Изразяването на емоциите при човека и животните“, Чалс Дарвин коментира, че хората както и животните показват емоции с помощта на изражението на лицето си. Според Дарвин тези мимики са служели на определени асоцирани навици, чиито поведения по-рано в нашата еволюционна история са имали специфични и директни фукции. Например, видове които са атакували с хапане първо са оголвали зъбите си, за да се подготвят и са набръчквали носа си, за да лимитират неприятните миризми преди старта на битката. В отговор на въпроса, защо тези лицеви изражения все още персистират и в наше време когато не служат на първоначалните си цели, Дарвин отоваря, че хората продължават да правят тези лицеви изражения, защото те имат комуникативна стойност в еволюционната история. С други думи хората използват лицеви изражения като външни доказателства за тяхното вътрешно състояние(Darwin).
Въпреки, че това не е една от най-известните книги на Дарвин след нейното написване стартират различни вдове изследвания на различните видове, ефекти и проявления на невербалната комуникация и поведение.

Дарвин смята, че промените в жестовете и позите типчни за различни емоционални състояния могат да се интерпретират в еволюционни термини. Той обяснява емоционалните изрази като останки от движения, които някога са имали някаква практическа функция (Darwin). Дарвин твърди, че лицевите изражения и така наречения език на тялото са „вродени и неконтрулируеми проявления“ на вътрешни емоционални състояния. Например болката се придружава от гримаса, а задоволството от усмивка. Дарвин смята, че тези типове експресия при хората и при другите типове животни са се появили в еволюцията. Неговият биограф пише: „Изразите, които прибягват по човешките лица за него са всекидневно живо доказателство за животинските ни предтечи“ (Browne, 2002, p369) oт (Шулц и Сидни Шулц 153)

Въпреки, че изучаването на невербалната комуникация е поставено с книгата на Дарвин и Джеймс през 1800 година, тези идеи остават недоразвити за известно време преди психологията да бъде завладяна от бихейвиоризма. (Hechit and Nalini Ambady.) Въпреки това дори бихейвиоризма не засяга темата за невербалната комуникация, защото самото движение в психологията се фокусира върху изучаването на поведението на едно много по общо ниво (жестове, цели и награди). Считало се е, че принципите на ученето и поведението са били най-добре изучавани при нисшите животни като плъховете и гълъбите. Наблюдения върху хора не са били правени. И докато психолозите са се занимавали с поведението, същинското изследване на невербалната комуникация стартира от група психиатри, лингвисти ии антропологисти, които се срещат в Пало Алто, за да анализират един филм. Така те разработват аналитичен метод наречен контекстуален анализ, където всички наблюдавани поведения са описани на кодиращ лист, който напомня партитура.

Раните имперически изследвания показват, че невербалната комуникация дава отражение върху реакциите на хората. До 1970 година се появяват много книги – Невербалната Комуникация на Weitz и движещите се тела на LaFrance и Маyo и така нататък, но много от тези публикации симплифицират откритията и добиват спекулативна стойност. Така например се стига до извода, че ако знаеш посланието, което носи всяка поза и жест можеш да манипулираш събеседника си, за да се представиш по-добре или да го накараш да те харесва повече. Считало се е, че хора, които скръстват ръце пред тялото си са затворени или че тези, които разкопчават якето си се отварят към своя събеседник. Затова на този вид изследвания започва да се гледа несериозно. Друго препятствие пред невербалната комуникация е когнитивната революция. Същественото изследване на невербалната комуникация започва през 1955 година от Адам Кендон, Алберт Шефлен и Рей Бирдуистел.

В днешно време невербалната комуникация се използва в различни свери – бизнеса (hr, рекламата), развлекателната индустрия (филмите), науката (психологията) и в много другии, за да подпомага взаимоотношенията между хората, за да ни печели успехи, власт и по-висок статус в обществото.

За различните емоции, които преживяваме ние използваме в по-голяма или в по-малка степен различни канали за невербална комуникация. Така например, когата става въпрос за животоспасяващи емоции като страх ние се вглеждаме в лицето, тъй като то е канала, който то ги предава много по-бързо. Когато обаче сме фокусирани на интимните си взаимоотношения докосванията са от по-голямо значение. От друга страна тялото се използва за комуникирането на социалния ни статус. („Nonverbal Channel Use in Communication of Emotion: How May Depend on Why, Emotion“ 603-617)
Комуникационната ефикасност на определена емоция зависи от канала по който тя се предава.

Когато става въпрос за личните ни взаимоотношения то тогава докосването е от изключителна важност. Изследователката Judith Hall предполага, че мъжете и жените влизат в роли и следователно от тях се очаква да имат съответното поведение. Според нея те използват невербалната комуникация, за да покрият социалните изисквания.(http://www.sagepub.com/) Например от мъжете се очаква да демонстрират отстояващо поведение, което показва тяхната сила и авторитет. Жените обратно на това трябва да са по-реактивни и отзивчиви. В тази връзка последните изследвания показват, че мъжете прекъсват жените много често по време на разговор като над половината от тях са много по-доминантни по време на взаимодействието.

Измерването на визуалното доминиране включва сравняването на процентите време прекарано в гледане вместо в говорене. В сравнение с жените мъжете показват по-високи нива на гледане докато говорят и по-ниски докато слушат. Следователно визуалното доминиращо отношение на мъжете е по-високо от това на жените като по този начин се показва социалното превъзходство на силния пол.

Мъжете и жените се различават и по начина по който използват пространството и докосването. Мъжете докосват женската половина на човечеството, за да се уверят в собствената си власт над нежните половинки. Като резултат силния пол докосва жените по-често отколкото жените докосват мъжете. Следователно жените ще получат много повече докосвания отколкото да бъдат инициатори на такива. Също така мъжете изискват повече пространство и често вървят една идея по напред от слабия пол. Освен, че те са инициаторите на докосванията са и лидери и много рядко могат да бъдат окачествени като последователи.

Невербалната комуникация и разчитането на сигналите от нея са от съществено значение за успехите ни с противоположния пол. Флиртът е средство, с което изразяваме интерес един към друг. Ние правим впечатление преди да започнем да говорим, само с външността си, позата си, начина на движение и жестовете. Как мъжете и жените изпращат сигнали до потенциалните си партньори и дали можем правилно да разчетем сигналите, за да бъдем по-успешни е от съществено значение за намирането на половинка и създаването на успешни взаимоотношения. Така например, за да привлекат женското внимание мъжете се пъчат и протегят (действия, които ги карат да изглеждат по-големи). Започват да говорят с по-нисък тон и стават и сядат с ръце на кръста, за да дадат позитивен сигнал на жените. Женската половина на човечеството от своя страна използва невербална комуникация, за да изглежда по детски наивна – като малки момиченца. Слабия пол играе и отмята косите си като дамите навеждат глави, за да покажат вратовете си. Така те привличат мъжете.(„Nonverbal Channel Use in Communication of Emotion: How May Depend on Why, Emotion“ 603-617)

Интересното е, че невербалните послания могат да ни помгнат да увеличим социалния си статус. Едно от поведенията, който жените показват повече от мъжете е усмивката. Приучени да изолзват усмивката като средство за общуване жените се усмихват дори когато са под стрес. Kraut и Johnston решават да изследват дали усмивката е по-скоро съврзана с емоцията или с нашата социалност. (Hechit and Nalini Ambady 9) Те решават да направят своето изследване в боулинга като разчитат на факта,че ако усмивката е акт на емоция то тогава когато човек уцели и събори кеглите трябва да се усмихне, а ако е акт на социалност то при успеха тя няма да се появи на лицето на човека поне не докато той не се обърне към приятелите си и не ги види, за да се зарадва и тогава да се усмихне. Резултатите показват силна подкрепа за соцалната хипотеза – тоест ние се усмихваме не толкова от радост а по-скоро,за да се социализираме.

При 116 наблюдения, играещите боулинг са се усмихнали 36 пъти когато са видяли приятелите си в сравнение със само 4 пъти когато са уцелили (Kraut & Johnston 1979) въпреки, че са имали 26 отлични попадения. Резултата е, че усмивката е по – скоро социален отколкото емоционален акт. От това можем да съдим, че след като жените се усмихват повече от мъжете те са и много по-умели в социалните взаимоотношения.
От друга страна, емоциите, които са свързани не толкова с взаимоотношенята ни с другите, а по-скоро с оцеляването като яда, отвращението, страха, тъгата и щастието използват повече лицето като средство за комуникация. Това е така, защото лицето е много по-флексибилно и бързо променящо се. Когато говорим за оцеляване, времето ни е много кратко затова и трябва да можем бързо да се ориентираме.

Ясно е, че от невербалната комуникация получаваме и изпращаме сигнали на околните. Но дали тя дава отражение на начина по който мислим и се чувстваме?(Cuddy, “Your body language shapes who you are”).Знаеме, че мисълта променя тялото, но също така е вярно, че състоянието на тялото ни дава отражение върху мислите. Ако сравним мозъците на успелите хора в сравнение с тези, които не са толкова успели ще видим, че физиологически има разлика в двата основни хормона – тестестестерон, който е хормона на доминирането и кортизола, който е хормона на стреса. Новите открития показват, че лидерите и хората на високи позиции имат високи нива на тестестерон и ниски нива на кортизол и това е съвсем нормално. Всички ние искаме ръководители, който са сигурни в това което вършат и едновременно с това не се паникьосват, тоест имат ниски нива на кортизол (стрес хормона). Проучнията също така показват, че ако на човек му се налага да заеме висок пост в компанията в която работи, в рамките на няколко дни тестестерона на този човек ще скочи драматично като едновременно с това нивата на кортизол значително ще намалеят. Следователно можем да заключим, че тялото или ролите, които заемаме променят ума.

За да успяваме в различни начинания от съществено значение е да поемаме нужното количество риск. Изследователи са провели експеримент според който са накарали различни хора да стоят в доминантни пози – с краката вдигнати на бюрото, с ръце зад тила, с ръце на кръста. Когато те са в такава позиция склоността им да поемат рискове е на 85%. Обратното когато са принудени да са в свити пози този процент е едва 60 на сто.

Ако трябва да измерваме нивата на тестестерона – в доминиращите позиции имаме 20% увеличение докато в свитите наблюдаваме намаление с 10 на сто. Промяната в тези показатели се случва само за 2 минути.От друга страна нивата на кортизола или стреса намалява с 25% при доминиращите пози или когато си представяме,че заемаме лидерски позиции, а при тези където сме поддтиснати този показател скача с 15 на сто. Следователно невербалната комуникация влияе на начина по който мислим и се самоуправляваме.

В заключение можем да определим невербалната комуникация като основен източник на информация. С нея ние изпращаме и получаваме сигнали. Има хиляди пози, жестове и мимики, които значат нещо и носят някакво послание. Не можем да запомним всичките, но ако искаме да извлечем полза може би е добре да се фокусираме само върху едно – първото впечатление. Първото впечатление е много важно, затова ако не друго поне в началото когато срещаме някого за първи път е добре да го погледнем в очите, да задържим погледа си върху него и да направим едно добро ръкостискане – не прекалено силно, не прекалено дълго и разбира се да се усмихнем. Освен да комуникираме с останалите ние можем да използваме невербалната комуникация, за да ставаме по уверени и успешни в обществото като визуализираме и се настройваме за едно по-добро бъдеще за самите нас, за близките и приятелите си.

Библиография:

Calero, Henry H. Тhe power of nonverbal communication. Silver Lake Publishing, 2005.

Cuddy, Amy. “Your Body Language Shapes Who You Are”, Ted Talks 1.10.2012. Film

Darwin,Carles R. The expression of the emotions in man and animals. London: John Murray,1872.

Hechit, Marvin A., Nalini Ambady,and Nalini Ambady. “Nonverbal Communication and Psychology Past and Future.”Тhe New Jersey Journal of Communication, volume 7, No2 Fall 199, page 2.

“Nonverbal Channel Use in Communication of Emotion: How May Depend on Why, Emotion.” American Psychologival Association, June 2011, p 603-617.

Nonverbal Communication. Директор Kanye West . The Documentary. R.O.D Films, 2010.Film

“Nonverbal Communication. First Impression” Wikipedia, The Free Encyclopedia. Wikimedia Foundation. Включено на 4 Януари, 2014.

Nonverbal Communication Chapter 6.

“Secrets of body language”. History Channel. 18 July 2012.Television

Шулц, Дуейн и Сидни Елън Шулц. История на модерната психология. София, 2006.

“Your body language shape who you are.” Ted Talks. Film