ДЕЦАТА НА 21 ВЕК!

Децата на 21 век са уникални. Индиго децата или кристалните деца имат актив от способности и умения, които ние нямаме – те са изключително интелигентни и което е най-важното много чувствителни. Те имат собствено мнение и много трудно се подават на контрол като в по-голямата част от случаите отказват да се подчиняват. Директни, безпардонни и не харесват квалификациите, с развинтено въображение като е напълно невъзможно да бъдат поставени в рамка. Те следват своя ритъм. А ние им даваме голяма свобода и много често те не познават границите. Ако питате децата от бъдещето какви са, те ще ви отговорят: „Много харесваме да се бием, имаме много голяма фантазия, но някои от децета имат креативност, а креативност значи да си изобретателен. Ние сме хулигани, които не слушат родителите си много много, но пък много ги обичаме. Всяко дете харесва да играе на видео игри и единственото което ни интересува е телевизията. Ние сме един вид мързели – не обичаме да учим и мразим да си мием зъбите. „

Понякога се чудя, защо допускаме образователната система да се гаври с умовете на нашите деца. Казват, че 5 клас е много труден – всеки предмет се води от различен учител, който има своите изисквания и очаквания. Но аз си мисля, че проблемът не е в това. По скоро в учебниците. През цялата година, аз преразказвах на лист уроците по човек и природа, по история и по география като ги пишех със свои думи на много по-достъпен език за моят 11 годишен син. Много често се натъквах на изречения дълги половин страница. Това е недопустимо и ме кара да се замисля дали не е умишлено. Може би нашето общество иска глупави хора, които да бъдат лесно управлявани– евтина работна ръка и царяща навсякъде посредственост. Защо унищожаваме децата си? Защо непрекъснато ги караме да наизустяват текстове когато образователната система в скандинавските страни ги насърчава не да помнят наизуст формули и постулати, а по скоро да знаят къде да ги намерят когато им потрябват. Сред студа и ледовете на децата е разрешено да отварят учебниците си по история и да проверяват годините и датите – да ги помниш наизуст не е от значение – по важно е да знаеш историята зад тях. Годините се забравят, но винаги могат да бъдат проверени. Интересното е, че там децата започват училище малко по-късно, за да имат време да се наспят.

Когато синът ми стана в 4 калс, аз реших да го запиша в частно училище в което се преподаваше по световно известния метод Монтесьори. Този метод има мото: „Всеки човек идва на този свят, за да изживее живота си – два еднакви живота няма.“ Този метод обучава децата интерактивно – под формта на игра, дискусии, под формата на създаването на рисунки, поезия. Методът Монтесьори отчита човешката душа и й дава възможност да пробва, да действа, да опитва и чрез опита да се развивива. Обучението не е пасивно, а по скоро креативно. Такова училище има в София – училище Монтесьори, но принсипала е заминал за чужбина на обучение и няма да се върне до няколко години. Какво училище Монтесьори е това тогава?

Когато бях дете си казах – един ден като порасна ще поправя това и онова и ми беше много чудно защо възрастните са толкова глупави и оставят на произвола толкова важни неща. Сега съм част от системата и не смея нищо да помръдна в нея и нещата са все такива – затлачени от едно време. Дали психиката ми е комунистическа или все нямам време. Напротив сега имам много време и нищо не правя, за да подобря нещата. И за децата може би съм глупава и те на свой ред вярват, че ще променят нещо.

Децата днес са оставени на произвола на компютрите, телевизията и електроните игри. Не зная дали си давате сметка в Год оф Уар – една от най-популярните игри за плйстейшън портабъл колко убийства има и как всички те са извършени от вашето дете. От друга страна като се замисля колко убийства виждат децата ни по телевизията докато станат на 18 въпреки препоръчителния ни родителски контрол ме стяга гърлото. Може би именно от тези електронни игри или висенето с часове пред компютрите децата стават нервни, агресивни и хаотични.

Има деца, които са много трудни за озъптяване. Те са като малки злобни диви госрки животинки – безконтролни и без никакво чувство за граници. А както знаем границите се поставят от родителите. За разлика от моите родители съвремените майки и татковци дават много любов на децата си, която се изразява в пълната свобода на действие, за да растат волни и със самочувствие. Тези родители не бият децата си, а предпочитат да говорят с тях – това е един „модерен“ подход с който аз не бях отглеждана, но сега отглеждам своите деца. В моето детство имаше и бой и наказания- до стената с ръцете горе, заключена в банята и други разни за които в момента не мога и не желая да си спомня. За съжаление, когато на децата е предоставена прекалената свобода на модерното възпитание някои от тях се възползват максимално от нея и започват да ритат, плюят, удрят и псуват родителите си. Стават истерични, напикават се в леглото по време на сън и това побърква родителите. Ето и няколко бързи психологични подхода, които могат много да помогнат на ситуацията у дома когато имаме един развихрил се неконтролируем малък господин или госпожичка. Ако детето ви буйства и трудно следва наложените от вас правила можете да направите следното:

– Напишете на огромен лист правилата на къщата. Те ще включват всичко онова, което не искате вашето дете да прави (да не се плюе, удря, вика и троши). Сложте листа на хладилника или на друго видно място в дома си.
– Обяснете със спокоен и уравновесен тон на вашето дете, че ако това се случи то ще бъде накано в специалната за тази цел наказателна зона (килера, една от стаите или балкона – според случая).
– Вземете всичките му играчки – скрийте ги и оставете само 10 като му кажете, че при всяко едно провинение ще губи по една от своите играчки. Пред него ще ги слагате в специални пластмасови кутии докато наказанието му бъде изтърпяно.

При всяко провинение – реагирайте незабавно. Първо предупредете детето, че ако не престане веднага ще бъде наказано. Ако продължи, реагирайте незабавно. Снишете се на неговото ниво, задължително направете контакт с очите и спокойно му обяснете, че ще го отведете в наказателната зона, защото е направило това или онова. Обяснете му, че ще бъде незабавно освободено ако се извини за поведението си.
Никога не освобождавайте детето преди да се е извинило. След като се извини му дайте една хубава прегрътка и бъде сигурни, че сте ви свършили много добре работата.

~ от nadiaterzieva на октомври 7, 2012.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: