ЗА ЛЮБОВТА И РИБКИТЕ

Любовта в аквариума с рибките!

Къде е любовта? Може би и тя като тези 112 човека на ден е решила да емигрира. Аз не вярвам на статистиката, но за 2013 година това е бройката на непрекъснато отлитащите ежедневно млади и не толкова млади българи. Няма статистика обаче на влюбените в страната, но чувам от тук и там, че за секс е добре, само през уикенда, но не завинаги и няма такова нещо като завинаги и за постаянно. Тук се сетих за моята приятелка София и трябва много да внимавам за препинателните знаци-ако има грешки моля да ме извините-тя много държи на това.

Днес със съседката в асансьора разсъждавахме, за какво е добре човек да се върне в България в случай, че е емигрирал и стигнахме до извода, че за да умре – просто погребението излиза много по-евтино на роднините. И освен за смъртта си говорихме и за любовта. Много бил кратък живота-защо да се отдаваме само на някого или нещо.
Не искам да съм чероногледа. Смятам, че нашите мисли, вибрации, идеи и усещания са енергия, която освен, че влияе на нас променя и хората около нас.

Тази година бях много влюбена и си спомням, че завряла нос във врата на мъжа до мен, опасала крака около кръста му гледах рибките. Огромен аквариум с червени рибки. Те се бяха скупчили в единия край точно там където ние се прегръщахме. Тогава ми мина през ума, че може би рибките усещат любовта и се събират точно там на мястото,където стоят двама влюбени, защото им е хубаво… Тази мисъл ми се стори идиотска. Не споделих с никого,но се отдалечих от него,за да проверя. Рибките се разбягаха..Когато го прегърнах пак отново се скупчиха на същото място – точно пред нас. Не ме питайте дали не си помислих,че полудявам. Сега ми се иска пак да проведа този експеримент с научна цел, но ми трябват двама влюбени и аквариум с рибки. Ако имате едно от двете пишете на лични във фейса…

Не мога вече да разбера има ли такова нещо като любов и истински дълбоки чувства. Според мен любовта е разположила затлъстялото си изморено тяло в съботно неделните ни театрални имитации на щастие. Все по-често виждам хора, които през седмицата живеят в отделни къщи, но през уикенда се събират, за да имат своите малки моменти на щастие. Секс, семейна вечеря, разговор и питие. Така имаме и любов и свобода. Но не трябва ли да загубим едното, за да спечелим на 100% другото. Не! Трябва ли?

Стремя се никого да не съдя или да упреквам, но ми се иска. Ние българите много съдим и критикуваме, поставяме хората и ситуациите в рамки на кое трябва или не трябва и всъщност много малко се обичаме. И ако рибките се струпваха само на места с любов в нашето море щеше да има най-малко риба и гладни щяхме да си умреме приятели.

Говорих с една разведена дама, която ми каза: „Никога няма да пусна мъж в къщата си вече…“ И тя има страхотен приятел, с който излиза и прави любов и се забавлява, а е само на 30. Говорейки си за любов сме споменавали и изневярата. Според нея няма начин двама души да не си изневерят никога, просто защото с времето изискванията ти за партньор се променят и следователно шанса за изневеря е много голям, защото и ти се променяш. В допълнение на това тя не можеше да даде гарнции пред самата себе си, че ще бъде винаги вярна на този човек.

Друга вече разведена и пуснала втория мъж в къщата си ми каза, че трите стожера на разведената жена, за да приеме 2-ри мъж в дома си са както следва: 1. да има за какво да си говорите 2 да правите страхотен секс и 3-то той да обича детето ти от първия брак. Тогава тя ми сподели, че за разлика от преди, ако сега мъжът и изневери тя ще го приеме много по-нормално и стоически. Според нея доколко премаме изневярата зависи от възрастта и опитността, която имаме.
Друга дама с 1 развод и втори на път на около 40 ми каза, че живота е кратък и няма никакъв смисъл затова трябва да …живеем на макс..

Съжалявам, че не мога да дам примери с неразведени жени и мъже, за да обогатя писанието си и да имам различни гледни точки, но нямам такива хора в обкръжение си около мен.

Не мога да преценя до каква степен любовта е в истинската си форма днес и до каква е въпрос на интерес и финансова облага, но когато видя по спирките млади хора, които се целуват ми се струва, че всичко си е просто така както си е било и преди.. Може би аз съм остаряла. Може би нищо не се е променило, просто съм се променила аз.
И макар сега любовта да е във формата на удоволствие – на ласка, секс, оргазъм, питие и макар да не може да бъде задържана, отстоявана и защтавана тя от изключителна важност както и преди, защото събира рибките в аквариума макар и само в главата на един влюбен човек…

~ от nadiaterzieva на октомври 27, 2013.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: