ФУНКЦИИ НА НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ

„Пазете се от хора, чийто стомаси не помръдват докато се смеят“ – китайска поговорка.

Информацията, която не идва чрез речта или в писмена форма може да бъде определена като невербална, следователно хората могат да получават и съответно да изпращат послания без да говорят и пишат. Нашите усещания, зрение, слух, докосване, вкус, обоняние,изражение на лицето, поза, жестове и интуиция са основните източници на невербални съобщения. (Calero 1) Функцията на невербалната комуникация е да изпраща сигнали които подсилват, заместват или противоречат на вербалната. Невербалната комуникация също още служи, за да влияе на другите и да регулира разговорния поток. Значението на този вид комуникация е огромно и се изследва от учените, за да бъде използвано в бизнеса, науката,политиката, изкуството и в много други сфери както и за да подобрява комуникацията между половете. В зависимост от вида на емоция, която изпращаме ние използваме съответния невербален канал за нейното предаване.

Живеем в свят в който това, което казваме е от съществено значение. Но дали думите са толкова важни за добрата комуникация и посланието, което искаме да отправим? Последните проучвания показват, че това което казваме има отражение само в 7%, останалото е как го казваме /тона на гласа/ и езика на тялото ни /позата,жестовете,изражението на лицето/.(“Secrets of body language”). Следователно голяма част от комуникацията е невербална и остава скрита за нас, но въпреки това ние я разчитаме. 55% от нея идва от езика на тялото ни, а 38% от тона и скоростта с която изговаряме думите. („Your body language shape who you are”) Само една малка е това което изговаряме – по малко от 10%.

1/10 от секундата е необходима, за да си съставим мнение за някого-толкова малко. (http://www.wikipedia.org/) Според един от изследователите на невербалната комуникация Argyle (1970) езикът и думите се използват за съобщаването на информация отностно някакво явление, което е извън говорещия докато невербалната комуникация служи, за това да се установи и да се поддържа връзка. Счита се за много по-учтиво да се комуникира послание невербално отколкото вербално, за да може по този начин да се избегнат евентуални срамни ситуации. Според изследване на Аrgyle (1988) невербална комуникация има 5 основни функции:

• Да изразява емоции
• Да покаже междуличностни отношения
• Да допълва речта в менажирането на взаимоотношенията между говорещия и слушащия
• Да подпомогне представянето ни
• За ритуали (поздравления)

По отношение на изразяването можем да кажем, че хората показват близост със серии от невербални действия, които са така наречените „незабавни поведения“. Това са усмивката, докосването, отворената позиция на тялото, контакта с очите. (http://www.wikipedia.org/)

За да можем напълно да разберем значението на вербалните послания, трябва да разбираме невербалните, които ги придружават или се появяват в тяхно отсъствие. (http://www.sagepub.com/ )

В тази връзка можем да променим значението на думите си с намигване, определено изражение на лицето, с тона на гласа си, с движение на тялото, с използването на пространството около нас или с докосване. Например:

1. Момченцето се крие зад майка си, казвайки: „Не ме е страх от кучета.“ В този случай имаме противоречащо послание.
2. Жената казва на мъжа си: „Обичам те!“ докато го прегръща и целува. Тук вербалното послание е подсилено с невербални сигнали.
3. Учителят, който пита: „Имате ли някакви въпроси?“ и не спира, за да изчака, а направо преминава към следващата точка. Така се регулира потока.
4. Дете, чиито очи са наведени с вдигнати нагоре рамене: „Съжалявам, че счупих вазата.“ В този случай имаме допълването на вербалната с невербална комуникация.
5. Супервайзорът, който когато е попитан за някакъв въпрос от работника се навежда с ръка зад ухото. Това е заместващо вербалната комуникация послание.

Всяко едно от тези послания съдържа в себе си скрито невербално съобщение. Докато думите са изключтелно подходящи, за да предизвикат мисли или идеи, невербалната комуникация дават информация за свързаните материи като харесване, респект и социален контрол. (http://www.sagepub)

Основните функции на невербалната комуникация са 5 – да противоречат на вербалната, да я подчертават, да я регулират, допълват или заместват.

Функции Примери

Противоречащи – Лицето ти добива гримаса. Очите ти се присвиват, а веждите се сбръчкват. В допълнение на това казваш: „Не, аз не съм разстроен“ Така изпращаш двойно/смесено послание.

Подчертаващи – Размахваш пръст укорително и повишаваш тон: „Това е твоя грешка, не моя!“

Регулиращи – След като обясните позицията си по даден въпрос се изправяте, понижавате тона на гласа си като казвате: „И именно заради това аз се чувствам по този начин.“ Думите ви заедно с последващата тишина дават индикация, че някой друг вече може да коментира. Вашето поведение е отражение на това, което казвате.

Допълващи – Главата е наклонена като тялото ви е в отпусната поза докато вашият шеф ви обяснява колко е доволен от представянето ви напоследък. Невербалните ви сигнали подчертават връзката, която имате с шефа си; те помагат и да изпратите правилното послание към него/нея.

Заместващи – Попадаш на приятел, който пита: „Как е новата работа?“, а ти завърташ очи и с невербално послание казаш това, което имаш да кажеш.

1. Невербалните послания могат да влязат в противоречие с думите ни когато между това, което казваме и онова което вършим има разлика. Представете си човек, който казва: „Дръж ме!“ и едновременно с това се оттдръпва, за да не бъде хванат. Всяко едно от тези вербални съобщения е отменено заради източника на невербална комуникация. Имаме двойно послание – думите казват едно, а невербалната комуникация нещо различно.

2. Невербалните послания могат да подсилят и подчертаят това което казваме. Например когато повишаваме или понижаваме тона на гласа си, намаляваме или увеличаваме скоростта на говорене и по този начин поставяме ударение на някои думи. Така с невербалната си комуникация увеличаваме силата на посланието, което искаме да направим.

3. Невербалната комуникация може да регулира или контролира междуличностовите отношения. Като използваме невербалната комуникация ние установяваме реда и правилата – кой и кога ще говори. Правейки контакт с очите, използвайки определени жестове и тон на гласа ние контролираме кой е наред след нас и така дирижираме потока на вербалната комуникация. Регулационните умения на другите въздействат на нашата преценка за тях. Ако имаме чувството, че говорейки на Ели говорим все едно на стената това може да се дължи на факта, че не получаваме нужното внимание от нея.

4. Невербалните съобщения могат да допълнят думите ни. С ключовете и палтото в ръката си казваш: „Ще тръвам след малко!“

5. Невербалните съобщения могат изцяло да заместят думите. Например ако питаш някой какви са му плановете за тази вечер той/тя могат да вдигнат рамене, с което става ясно, че човека все още не е наясно.

Невербалната комуникация е предимно рационална. Ние показаме харесване, привличане, яд и уважение невербално. Например обикновено гледаме лицето, за да разберем емоционалното състояние на човека срещу нас. Гледаме към устата, за да преценим влиянието си. Поглеждаме към очите, за да проверим компетентността си. Правим преценка за това доколко сме близки с един човек като разчитаме посланието, което той или тя ни отправят със стойката и жестовете си. Слушаме гласа на човека, за да коригираме самочувствието си. (http://www.sagepub.com)

Изследванията на невербалната комуникация и изследването на човешкото поведение стартират още от 1872 година. Тогава в своята книга „Изразяването на емоциите при човека и животните“, Чалс Дарвин коментира, че хората както и животните показват емоции с помощта на изражението на лицето си. Според Дарвин тези мимики са служели на определени асоцирани навици, чиито поведения по-рано в нашата еволюционна история са имали специфични и директни фукции. Например, видове които са атакували с хапане първо са оголвали зъбите си, за да се подготвят и са набръчквали носа си, за да лимитират неприятните миризми преди старта на битката. В отговор на въпроса, защо тези лицеви изражения все още персистират и в наше време когато не служат на първоначалните си цели, Дарвин отоваря, че хората продължават да правят тези лицеви изражения, защото те имат комуникативна стойност в еволюционната история. С други думи хората използват лицеви изражения като външни доказателства за тяхното вътрешно състояние(Darwin).
Въпреки, че това не е една от най-известните книги на Дарвин след нейното написване стартират различни вдове изследвания на различните видове, ефекти и проявления на невербалната комуникация и поведение.

Дарвин смята, че промените в жестовете и позите типчни за различни емоционални състояния могат да се интерпретират в еволюционни термини. Той обяснява емоционалните изрази като останки от движения, които някога са имали някаква практическа функция (Darwin). Дарвин твърди, че лицевите изражения и така наречения език на тялото са „вродени и неконтрулируеми проявления“ на вътрешни емоционални състояния. Например болката се придружава от гримаса, а задоволството от усмивка. Дарвин смята, че тези типове експресия при хората и при другите типове животни са се появили в еволюцията. Неговият биограф пише: „Изразите, които прибягват по човешките лица за него са всекидневно живо доказателство за животинските ни предтечи“ (Browne, 2002, p369) oт (Шулц и Сидни Шулц 153)

Въпреки, че изучаването на невербалната комуникация е поставено с книгата на Дарвин и Джеймс през 1800 година, тези идеи остават недоразвити за известно време преди психологията да бъде завладяна от бихейвиоризма. (Hechit and Nalini Ambady.) Въпреки това дори бихейвиоризма не засяга темата за невербалната комуникация, защото самото движение в психологията се фокусира върху изучаването на поведението на едно много по общо ниво (жестове, цели и награди). Считало се е, че принципите на ученето и поведението са били най-добре изучавани при нисшите животни като плъховете и гълъбите. Наблюдения върху хора не са били правени. И докато психолозите са се занимавали с поведението, същинското изследване на невербалната комуникация стартира от група психиатри, лингвисти ии антропологисти, които се срещат в Пало Алто, за да анализират един филм. Така те разработват аналитичен метод наречен контекстуален анализ, където всички наблюдавани поведения са описани на кодиращ лист, който напомня партитура.

Раните имперически изследвания показват, че невербалната комуникация дава отражение върху реакциите на хората. До 1970 година се появяват много книги – Невербалната Комуникация на Weitz и движещите се тела на LaFrance и Маyo и така нататък, но много от тези публикации симплифицират откритията и добиват спекулативна стойност. Така например се стига до извода, че ако знаеш посланието, което носи всяка поза и жест можеш да манипулираш събеседника си, за да се представиш по-добре или да го накараш да те харесва повече. Считало се е, че хора, които скръстват ръце пред тялото си са затворени или че тези, които разкопчават якето си се отварят към своя събеседник. Затова на този вид изследвания започва да се гледа несериозно. Друго препятствие пред невербалната комуникация е когнитивната революция. Същественото изследване на невербалната комуникация започва през 1955 година от Адам Кендон, Алберт Шефлен и Рей Бирдуистел.

В днешно време невербалната комуникация се използва в различни свери – бизнеса (hr, рекламата), развлекателната индустрия (филмите), науката (психологията) и в много другии, за да подпомага взаимоотношенията между хората, за да ни печели успехи, власт и по-висок статус в обществото.

За различните емоции, които преживяваме ние използваме в по-голяма или в по-малка степен различни канали за невербална комуникация. Така например, когата става въпрос за животоспасяващи емоции като страх ние се вглеждаме в лицето, тъй като то е канала, който то ги предава много по-бързо. Когато обаче сме фокусирани на интимните си взаимоотношения докосванията са от по-голямо значение. От друга страна тялото се използва за комуникирането на социалния ни статус. („Nonverbal Channel Use in Communication of Emotion: How May Depend on Why, Emotion“ 603-617)
Комуникационната ефикасност на определена емоция зависи от канала по който тя се предава.

Когато става въпрос за личните ни взаимоотношения то тогава докосването е от изключителна важност. Изследователката Judith Hall предполага, че мъжете и жените влизат в роли и следователно от тях се очаква да имат съответното поведение. Според нея те използват невербалната комуникация, за да покрият социалните изисквания.(http://www.sagepub.com/) Например от мъжете се очаква да демонстрират отстояващо поведение, което показва тяхната сила и авторитет. Жените обратно на това трябва да са по-реактивни и отзивчиви. В тази връзка последните изследвания показват, че мъжете прекъсват жените много често по време на разговор като над половината от тях са много по-доминантни по време на взаимодействието.

Измерването на визуалното доминиране включва сравняването на процентите време прекарано в гледане вместо в говорене. В сравнение с жените мъжете показват по-високи нива на гледане докато говорят и по-ниски докато слушат. Следователно визуалното доминиращо отношение на мъжете е по-високо от това на жените като по този начин се показва социалното превъзходство на силния пол.

Мъжете и жените се различават и по начина по който използват пространството и докосването. Мъжете докосват женската половина на човечеството, за да се уверят в собствената си власт над нежните половинки. Като резултат силния пол докосва жените по-често отколкото жените докосват мъжете. Следователно жените ще получат много повече докосвания отколкото да бъдат инициатори на такива. Също така мъжете изискват повече пространство и често вървят една идея по напред от слабия пол. Освен, че те са инициаторите на докосванията са и лидери и много рядко могат да бъдат окачествени като последователи.

Невербалната комуникация и разчитането на сигналите от нея са от съществено значение за успехите ни с противоположния пол. Флиртът е средство, с което изразяваме интерес един към друг. Ние правим впечатление преди да започнем да говорим, само с външността си, позата си, начина на движение и жестовете. Как мъжете и жените изпращат сигнали до потенциалните си партньори и дали можем правилно да разчетем сигналите, за да бъдем по-успешни е от съществено значение за намирането на половинка и създаването на успешни взаимоотношения. Така например, за да привлекат женското внимание мъжете се пъчат и протегят (действия, които ги карат да изглеждат по-големи). Започват да говорят с по-нисък тон и стават и сядат с ръце на кръста, за да дадат позитивен сигнал на жените. Женската половина на човечеството от своя страна използва невербална комуникация, за да изглежда по детски наивна – като малки момиченца. Слабия пол играе и отмята косите си като дамите навеждат глави, за да покажат вратовете си. Така те привличат мъжете.(„Nonverbal Channel Use in Communication of Emotion: How May Depend on Why, Emotion“ 603-617)

Интересното е, че невербалните послания могат да ни помгнат да увеличим социалния си статус. Едно от поведенията, който жените показват повече от мъжете е усмивката. Приучени да изолзват усмивката като средство за общуване жените се усмихват дори когато са под стрес. Kraut и Johnston решават да изследват дали усмивката е по-скоро съврзана с емоцията или с нашата социалност. (Hechit and Nalini Ambady 9) Те решават да направят своето изследване в боулинга като разчитат на факта,че ако усмивката е акт на емоция то тогава когато човек уцели и събори кеглите трябва да се усмихне, а ако е акт на социалност то при успеха тя няма да се появи на лицето на човека поне не докато той не се обърне към приятелите си и не ги види, за да се зарадва и тогава да се усмихне. Резултатите показват силна подкрепа за соцалната хипотеза – тоест ние се усмихваме не толкова от радост а по-скоро,за да се социализираме.

При 116 наблюдения, играещите боулинг са се усмихнали 36 пъти когато са видяли приятелите си в сравнение със само 4 пъти когато са уцелили (Kraut & Johnston 1979) въпреки, че са имали 26 отлични попадения. Резултата е, че усмивката е по – скоро социален отколкото емоционален акт. От това можем да съдим, че след като жените се усмихват повече от мъжете те са и много по-умели в социалните взаимоотношения.
От друга страна, емоциите, които са свързани не толкова с взаимоотношенята ни с другите, а по-скоро с оцеляването като яда, отвращението, страха, тъгата и щастието използват повече лицето като средство за комуникация. Това е така, защото лицето е много по-флексибилно и бързо променящо се. Когато говорим за оцеляване, времето ни е много кратко затова и трябва да можем бързо да се ориентираме.

Ясно е, че от невербалната комуникация получаваме и изпращаме сигнали на околните. Но дали тя дава отражение на начина по който мислим и се чувстваме?(Cuddy, “Your body language shapes who you are”).Знаеме, че мисълта променя тялото, но също така е вярно, че състоянието на тялото ни дава отражение върху мислите. Ако сравним мозъците на успелите хора в сравнение с тези, които не са толкова успели ще видим, че физиологически има разлика в двата основни хормона – тестестестерон, който е хормона на доминирането и кортизола, който е хормона на стреса. Новите открития показват, че лидерите и хората на високи позиции имат високи нива на тестестерон и ниски нива на кортизол и това е съвсем нормално. Всички ние искаме ръководители, който са сигурни в това което вършат и едновременно с това не се паникьосват, тоест имат ниски нива на кортизол (стрес хормона). Проучнията също така показват, че ако на човек му се налага да заеме висок пост в компанията в която работи, в рамките на няколко дни тестестерона на този човек ще скочи драматично като едновременно с това нивата на кортизол значително ще намалеят. Следователно можем да заключим, че тялото или ролите, които заемаме променят ума.

За да успяваме в различни начинания от съществено значение е да поемаме нужното количество риск. Изследователи са провели експеримент според който са накарали различни хора да стоят в доминантни пози – с краката вдигнати на бюрото, с ръце зад тила, с ръце на кръста. Когато те са в такава позиция склоността им да поемат рискове е на 85%. Обратното когато са принудени да са в свити пози този процент е едва 60 на сто.

Ако трябва да измерваме нивата на тестестерона – в доминиращите позиции имаме 20% увеличение докато в свитите наблюдаваме намаление с 10 на сто. Промяната в тези показатели се случва само за 2 минути.От друга страна нивата на кортизола или стреса намалява с 25% при доминиращите пози или когато си представяме,че заемаме лидерски позиции, а при тези където сме поддтиснати този показател скача с 15 на сто. Следователно невербалната комуникация влияе на начина по който мислим и се самоуправляваме.

В заключение можем да определим невербалната комуникация като основен източник на информация. С нея ние изпращаме и получаваме сигнали. Има хиляди пози, жестове и мимики, които значат нещо и носят някакво послание. Не можем да запомним всичките, но ако искаме да извлечем полза може би е добре да се фокусираме само върху едно – първото впечатление. Първото впечатление е много важно, затова ако не друго поне в началото когато срещаме някого за първи път е добре да го погледнем в очите, да задържим погледа си върху него и да направим едно добро ръкостискане – не прекалено силно, не прекалено дълго и разбира се да се усмихнем. Освен да комуникираме с останалите ние можем да използваме невербалната комуникация, за да ставаме по уверени и успешни в обществото като визуализираме и се настройваме за едно по-добро бъдеще за самите нас, за близките и приятелите си.

Библиография:

Calero, Henry H. Тhe power of nonverbal communication. Silver Lake Publishing, 2005.

Cuddy, Amy. “Your Body Language Shapes Who You Are”, Ted Talks 1.10.2012. Film

Darwin,Carles R. The expression of the emotions in man and animals. London: John Murray,1872.

Hechit, Marvin A., Nalini Ambady,and Nalini Ambady. “Nonverbal Communication and Psychology Past and Future.”Тhe New Jersey Journal of Communication, volume 7, No2 Fall 199, page 2.

“Nonverbal Channel Use in Communication of Emotion: How May Depend on Why, Emotion.” American Psychologival Association, June 2011, p 603-617.

Nonverbal Communication. Директор Kanye West . The Documentary. R.O.D Films, 2010.Film

“Nonverbal Communication. First Impression” Wikipedia, The Free Encyclopedia. Wikimedia Foundation. Включено на 4 Януари, 2014.

Nonverbal Communication Chapter 6.

“Secrets of body language”. History Channel. 18 July 2012.Television

Шулц, Дуейн и Сидни Елън Шулц. История на модерната психология. София, 2006.

“Your body language shape who you are.” Ted Talks. Film

~ от nadiaterzieva на януари 6, 2014.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: