ТРУДНОСТИ ПРИ ВРЪЗКАТА С БОЛЕН ОТ БИПОЛЯРНО РАЗСТРОЙСТВО!

Биполярното разстройство или така нареченото манийно-депресивно разстройство засяга 200 милиона човека в цялия свят. Това е сериозно нелечимо психологично заболяване от което са болни 1-2% от популацията на земното кълбо. Биполярните остават на медикаменти до края на живота си.

Браковете и връзките с хора болни от биполярно разстройство са много сложни и голяма част ако не и всичките се разпадат независимо от това дали пациентите са или не са на медикаментозно лечение. Най-трудното за здравия е да разбере каква част от поведението и държанието на биполярния е резултат от болестта му – на страданието от тази болест и каква част на характера на човека, който е болен. Тоест каква част е осъзната като поведение от самия биполярен.

Много от биполярните не на медикаментозно лечение решават да се оженят веднага след като са срещнали партньора си.
Семейство, в което мъжът е болен от биполярно разстройство изпада в ситуация, в която съпругът в маниакална фаза решава да си купи самолет и почти успява застрашавайки напълно семейните финанси и изправяйки близките си пред тотален фалит. След това изчезва и остава в неизвестност около 10 дена. Когато се връща при семейството си не изпитва капка вина за случилото се. Това много обижда и наранява съпругата му.

Много хора, които са били във връзка с болен от биполярно разстройство съобщават, че болният лъже, изневерява и манипулира човека до него. Това се прави, за да може биполярния да постигне целите си независимо какви са те, да предизвика съчувствие или просто,за да бъде оставен на мира.

По-честите изневери при биполярните се дължат на факта, че когато са в мания болните искат да правят много секс. В случай,че брачния им партньор откаже те търсят други партньори. Когато изневерят не се чувстват толкова гузни и не разбират добре колко много са наранили човека до тях. Поради тази причина биват отхвърлени от половинките си.
Ако останете във връзка с биполярен човек не след дълго забелязвате, че много голяма част от тях са или алкохолици или ежедневно злоупотребяват с наркотични вещества и успокоителни. По този начин те успяват донякъде да тушират стреса от това, че остават изолирани и асоциални.

Биполярните не са опасни за останалите хора. Те са по-опасни за себе си, тъй като част от тях се самоубиват когато са в депресия. Заболяването се характеризира със смяна на настроенията. Все едно сте се качили на влакче в лунапарка и сте ту горе ту долу. Когато сте горе сте в еуфория и мания, а когато сте долу сте в апатия и депресия. Болните могат да останат седмици или месеци в едната фаза след което да преминат в другата. Когато са в мания са активни, невъзбудени, щастливи, а когато са в депресия са нещастни, спят с дни и много меланхолични. Промеждутъците са наречени ремисия. За да сме болни от биполярно разстройство трябва най общо казано да попаднем в лудница или отделение за лекуване на психиатрични заболявания след инцидент.

Този инцидент може да е сбиване със съседа ни, каране на автомобила с прекалено висока скорост или да е свързан с безразборна смяна на сексуални партньори като в същото време не се чувстваме сексуално задоволени. Именно тази фаза на мания е индикатора за това, че сме болни от биполярно разстройство. Но за да сме болни трябва да останем в нея повече от седмица.

По време на мания не можем да спим, трудно се концентрираме, имаме прекалено много мисли, които светкавично преминават през главата ни. Захващаме се със сто неща едновременно, но не свършваме нито едно от тях. Мислим си, че сме страхотни художници, писатели и поети и творим.
След манията идва момента на излекуването. Тогава изпадаме в депресия. Спим прекалено много. Не можем да станем от леглото. Или обратното – трудно заспиваме. Губим апетит, отслабваме. Нямаме интерес към нищо. Трудно се концентрираме.

Тук трябва да отбележим, че хора които дълго време са останали в депресия накрая развиват би полярно разстройство. Защо става така? Защото по-горе описахме биполярно разстройство първа степен.
Другата форма на биполярно разстройство така нареченото биполярно разстройство от втора степен, което е малко по-различно. Пациентите не достигат до мания, а само по лека форма на възбуда, еуфория и следователно после не изпадат в тежка депресия. Изпадат в по-лека форма на депресия, която обаче продължава по-дълго време – понякога с години. Тъй като тези пациенти нямат маниакален инцидент – не карат бързо, не се сбиват със съседа си, а просто страдат хронично от депресия, те не могат да бъдат толкова лесно диагностицирани и не знаят, че са болни. Докато един ден просто спрат да стават от леглото в продължение на 3 седмици и губят интерес към всичко и всички и тогава попадат в психиатрична клиника.

Алкохолизмът според някои психолози е леката форма на биполярното разстройство.

Засега няма точни доказателства кое и как причинява биполярното разстройство, но лекарите са единодушни, че генетичната информация играе голяма роля. Някъде в рода е имало някоя баба, дядо, чичо, вуйчо, които са се самоубили например след тежка депресия или са били алкохолици. Разбира се не е задължително след като има такъв инцидент в рода да се разболеем от би полярно разстройство, но вече сме изложени на риск.

Така например ако единия от еднояйчните близнаци вече е болен вероятността и другия да се разболее дори да не живеят заедно, а да са в различни семейства е вече над 70%. Рискът за детето да се разболее от биполярно разстройство, ако единия от родителите е биполярен е 10-15%. Ако и двамата са болни е 50%, но разбира се не е задължително. Средата също играе важна роля. Има хора, които не са имали психологични заболявания в рода си и са се разболели, но тези случаи са по-редки.

Интересното е да се отбележи, че ако единия от родителите страда от биполярно разстройство детето може да развие биполярно разстройство или депресия, но не може да развие шизофрения например. Ако обаче единия от родителите страда от шизофрения то детето му може да развие всичко или шизофрения или депресия или следователно биполярно разстройство.

Генетичната информация за биполярно разстройство се пренася през родовете. Така например ако единия от родителите е болен може детето му да не се разболели, но например единия от внуците да страда от подобно заболяване.

~ от nadiaterzieva на ноември 26, 2014.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: